Агххххх … уморена съм. Уморена и зла. Хванах се, че мога да съм много по-зла, отколкото съм предполагала.
Но, какво пък, аз съм си чудовище в края на краищата.
Лошото е, че ми се спи и ме боли глава, а не съм пила много снощи и си легнах навреме. Сякаш някой друг е пил и не си е доспал, а мен ме е хванало.
http://www.wga.hu/frames-e.html?/html/m/master/zunk_fl/16_paint/2/11medusa.html
Наглеждам от известно време два скорпиона.
Чудя се дали са …. приятни за игра.
Но ми трябват живи … по-добре да не ги … закачам засега.
Днес ми падна един косъм от главата.
Ето така изглежда:
А, да, също така пуснах и една виртуална змия да захапе лекичко едно дребно, петнисто и глупаво млекопитаещо. 
Обичам ужаса, с който ме поглеждат в мига на истината, точно преди да се вкаменят.
Така вкаменявам самия ужас.
Широка усмивка. Вероятно широка душа. В леглото – слаба работа. Алкохолът явно убива не само мозъчни клетки, ами и …. други. Погледнах го веднага щом приключих и …. и той се разтече, вместо да се вкамени. Разтичането може да има някаква връзка със спирта.
Симпатичен беше този, но ако аз не го бях довършила, алкохола и липсата на секс щяха да го довършат … скоро.
Сладък. Много сладък. Сякаш изваден от първа корица на някое модно списание. Иде ти да го изхрускаш. Захрусках го. Изплюх. Гаден вкус. Изненадващият извод:
Не всичко, което е прекрасно на външен вид е прекрасно на вкус.
„Не ще познаеш нещо, ако не си познал всичко; и ако си достатъчно срамежлив, за да се възпираш с природата, тя ще те възпре завинаги“.
Много говори. Уморително чак. Не стъпва на земята. В някакви други светове витае. В леглото … едва-едва. Ще ти се да го съжалиш, но …. животът като камък може да му хареса повече, защото този, който имаше, очевидно не му беше по вкуса.
