Тъпото парче

Тъпото парче мислех да го вкаменя веднага, защото беше тъпо, но забелязах, че другото му … парче е с прилични размери и реших да го опитам. Ставаше. Но само второто, за съжаление.

Публикувано в: on януари 29, 2008 at 4:06 pm Вашият коментар

Наркоманът

Весело беше с него. Не, че тревата ми повлия на мен, но … на него му повлия. Ако не беше толкова самовлюбен, можеше и да го оставя да поживее малко, защото проявяваше наченки на мислене. Превърна се на странен камък, на който стените леко се размазваха. Дали не беше успял да се докосне до някои други измерения приживе?

Публикувано в: on януари 27, 2008 at 2:26 am Вашият коментар

За местните

Мъжете имат две глави и такова количество кръв, което да захрани само едната от тях. Жените нямат глави, имат само инстинкти. Това понякога не е чак толкова лошо.

Публикувано в: on януари 23, 2008 at 8:41 am Вашият коментар

Танцуваща змия

Обичам, о, душа ленива

        да гледам възхитен

как твойта плът лъщи, прелива

        като блестящ сатен.

 

 

И сред косите ти игриви,

на синкави вълни –

море с ухания горчиви,

с бездънни глъбини –

 

 

подобно кораб горд, пробуден

        от утринния бриз,

към свод и непознат, и чуден

        лети духът ми чист.

 

 

В очите ти – на глъб засмяна,

        ни мрак горчив расте

и две бижута от стомана

        и злато май са те.

 

 

В движенията ти прозира

        как тръпнеш в ритъм вял –

змия, покорна на факира,

        скъп жезъл развъртял;

 

 

под маската ти тъй приятна

        детинската глава

подобно слонче – непохватна! –

поклаща се едва

 

 

и тялото ти плавно ляга –

        тъй бриг по пътя свой

водата с рея в миг досяга

        на острия завой.

 

 

Вода от ледник – бликва влага

        от твоите уста –

и зъбите – два бели бряга –

        като прелее тя,

 

 

аз пия Скитнишкото вино.

        И в моите гърди

като небето мокросиньо

        посипва то звезди!

 

 

Шарл Бодлер

Превод: Кирил Кадийски

Публикувано в: on януари 21, 2008 at 9:55 am Вашият коментар

Емпедокъл

„Очите блуждаят самотни в търсене на лице“

Публикувано в: on януари 20, 2008 at 10:25 am Вашият коментар

Синеокият

Този ми хареса. Съблазних го, без да го поглеждам. После в тъмното си поиграх с него и на сутринта го вкамених.

Публикувано в: on януари 14, 2008 at 8:23 am Вашият коментар

В огледалото

Ако съм спокойна, змиите заприличват на коси и с малко внушение мога да изглеждам най-красивата жена на света за всеки трикрак лапнишаран тук. :)

Публикувано в: on януари 12, 2008 at 6:11 am Вашият коментар

Мутация

Мутирала съм. Мога волево да ограничавам въздействието си и да не вкаменявам отпределени млекопитаещи …. за определено време. Упииии … ще има с какво да си играя. :)

Публикувано в: on януари 11, 2008 at 8:34 pm Вашият коментар

Нисичкият

Този се вкамени още преди да го погледна. На гърба ли имаше очи или мога да вкаменявам и с аромата си?

Публикувано в: on at 6:10 am Вашият коментар

Бордови дневник

Студено, влажно, тъмно и страховито. Точно за мен.

Ще изпълзя цялата. :)

Публикувано в: on януари 10, 2008 at 11:09 pm Вашият коментар