Обичам, о, душа ленива
да гледам възхитен
как твойта плът лъщи, прелива
като блестящ сатен.
И сред косите ти игриви,
на синкави вълни –
море с ухания горчиви,
с бездънни глъбини –
подобно кораб горд, пробуден
от утринния бриз,
към свод и непознат, и чуден
лети духът ми чист.
В очите ти – на глъб засмяна,
ни мрак горчив расте
и две бижута от стомана
и злато май са те.
В движенията ти прозира
как тръпнеш в ритъм вял –
змия, покорна на факира,
скъп жезъл развъртял;
под маската ти тъй приятна
детинската глава
подобно слонче – непохватна! –
поклаща се едва
и тялото ти плавно ляга –
тъй бриг по пътя свой
водата с рея в миг досяга
на острия завой.
Вода от ледник – бликва влага
от твоите уста –
и зъбите – два бели бряга –
като прелее тя,
аз пия Скитнишкото вино.
И в моите гърди
като небето мокросиньо
посипва то звезди!
Шарл Бодлер
Превод: Кирил Кадийски
