Като му гледаш погледа, като му слушаш приказките, ще кажеш, че е най-великия полов атлет на света. Само го опипах и …. се отказах изобщо да се занимавам. Куче дето много лае ….
На кариерата!
Красота?
Търся същество, което ще види красота в грозотата ми.
Него ще го поизтезавам първо и едва след това ще го вкаменя.
Страданието ще го облагороди допълнително. 
Отговорният
Изпрати жена си. И се върна. Гледаше притеснено, но не можа да устои на чара ми. Това, разбира се, не попречи след това да го нападне цунами от чувства за вина. Спрях цунамито с поглед, който от своя страна превърна човека на камък.
Беше нежен, но никога не го беше правил с друга, освен с жена си и свърши за секунди … буквално.
Извод: Чувството за вина води до преждевременна еякулация.
Истинският Скорпион
Ухааа … този беше факир в леглото …. могъщ, но после вместо да се вкамени се разтече. От кво ги правят тези хора, бе? Да не са настъпвали някакви мутации през последните няколко хиляди години, а аз да не знам?
А, може би трябваше да си го задържа този ….
Тъпото парче
Тъпото парче мислех да го вкаменя веднага, защото беше тъпо, но забелязах, че другото му … парче е с прилични размери и реших да го опитам. Ставаше. Но само второто, за съжаление.
Наркоманът
Весело беше с него. Не, че тревата ми повлия на мен, но … на него му повлия. Ако не беше толкова самовлюбен, можеше и да го оставя да поживее малко, защото проявяваше наченки на мислене. Превърна се на странен камък, на който стените леко се размазваха. Дали не беше успял да се докосне до някои други измерения приживе?
За местните
Мъжете имат две глави и такова количество кръв, което да захрани само едната от тях. Жените нямат глави, имат само инстинкти. Това понякога не е чак толкова лошо.
Танцуваща змия
Обичам, о, душа ленива
да гледам възхитен
как твойта плът лъщи, прелива
като блестящ сатен.
И сред косите ти игриви,
на синкави вълни –
море с ухания горчиви,
с бездънни глъбини –
подобно кораб горд, пробуден
от утринния бриз,
към свод и непознат, и чуден
лети духът ми чист.
В очите ти – на глъб засмяна,
ни мрак горчив расте
и две бижута от стомана
и злато май са те.
В движенията ти прозира
как тръпнеш в ритъм вял –
змия, покорна на факира,
скъп жезъл развъртял;
под маската ти тъй приятна
детинската глава
подобно слонче – непохватна! –
поклаща се едва
и тялото ти плавно ляга –
тъй бриг по пътя свой
водата с рея в миг досяга
на острия завой.
Вода от ледник – бликва влага
от твоите уста –
и зъбите – два бели бряга –
като прелее тя,
аз пия Скитнишкото вино.
И в моите гърди
като небето мокросиньо
посипва то звезди!
Шарл Бодлер
Превод: Кирил Кадийски
